ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" е основно (І - VІІ клас) с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна - само сутрин
Училището, което носи името на Светите равноапостоли, е сред най-старите в България. По данни на “Статистика на училищата в Княжество България” от 1896/97г. и на Националния музей на образованието в Габрово, образователното дело в Марково датира от 1845 година. Възникнало само десет години след създаването на първото българско светско училище в Габрово, Марковското училище се превръща в огнище на просвещение, в което учат деца и от съседните села.
Пръв учител, който обучавал децата по взаимоучителната метода, бил даскал Крумов. Около 1860 година училището придобива светски характер. Преподава се на говорим български език, изучават се четене, писане, аритметика, история и география. В спомените на С. Бойчев от края на XIX век („Из Марковските чертици” – Българска сбирка) се съобщава, че в него учат около 200 деца. В статията на в. ”Народен глас”(7 юли 1882 г.) тогавашният директор Атанас Павлов пише: „Училището е близо до църквата, на един кат, едно голямо хубаво здание, което се направи тази година. Има всичко три стаи – преподавателна, учителска и обща стая. Посещават го 48 ученици, от които 33 са момчета, а 15 са момичета, подразделени на 3 отделения с един учител.”
След Чирпанското земетресение (1927), когато сградата е сериозно пострадала, както и по време на Втората световна война, когато в училището са настанени германски, а по-късно български и руски войници, занятията се водят на открито, дори по кръчмите. През 1950 година е открита полудневна детска градина, просъществувала 28 години. Провеждат се и курсове за ограмотяване и доограмотяване на населението.
През 1981 година в двора е построена допълнителна учебна сграда, предназначена за най-малките – учениците от първи и втори клас.
Обновен компютърен кабинет откри училището на 11 май 2016 г. В деня, в който учениците честваха празника на Светите братя, в школото се проведе и Ден на технологиите, на който кметът на селото Пламен Кабаков откри модернизирания кабинет. В него работят учениците от V, VI и VII клас, а за децата от начален етап се обзаведе IT класна стая с интерактивна дъска. Средствата бяха осигурени с подкрепата на кмета Кабаков.
Огнярът в ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” извая образите на Славянските първоучители от дърво за 24 май 2017 г. Иван Стоилов, или както учениците го наричат чичо Ванчо, е самоук резбар и решил в навечерието на празника да реализира идеите си върху дърво. Майсторът на длетото сътворил три пана – ключа на знанието, образите на Славянските първоучители на фона на училищната сграда и на старобългарската азбука. Произведенията си талантливият творец вече е подарил на училището. Барелефът на Светите равноапостоли е от липа. 64-годишният Иван Стоилов работи от 14 години в училището. Ученици, учители и родители добре познават иконите му от череша.
През месец октомври 2018 скулпторът Петко Караколев показа на петокласниците как да измайсторят цвете от глина. Творецът гостува в часа по изобразително изкуство по покана на преподавателя Йорданка Маркова. Тъй като темата, по която трябвало да беседват и да работят с децата, била “Видове и жанрове в изящните изкуства. Видове скулптура”, тя решила да покани известният пловдивски майстор да направи показно и да разкаже на децата любопитни подробности и детайли от своята работа. Уговорката не била трудна, тъй като Караколев е баща на петокласника от училището Иво Георгиев. Докато разгадавал пред тях тайните на различните видове скулптура, Караколев поставил задача на учениците да създадат релеф на цвете от глина. Някои от децата, които са посещавали занаятчийски панаири или арт работилници, имали опит с глината, докато други се докосвали за първи път. Скулпторът помогнал на всяко дете да се справи максимално прецизно със задачата. Докато учениците работели върху своите изделия, имали възможност да разгледат и снимки на образци от епохата на Ренесанса, както и на експонати от музеите във Флоренция.
Голямата награда по програмата „Нестле за по-здрави деца“ бе връчена на ОУ “Св.св. Кирил и Методий“, село Марково през месец март 2019 г. Наградата е на стойност от 10 000 лв. и ще даде възможност да изградим пикник зона, както и място за неформално общуване между учениците.
„Нестле за по-здрави деца“ е образователна програма, която има за цел да насърчи балансираното хранене и активния начин на живот при децата на възраст между 3 и 12 години. Програмата стартира през 2012 г. и се осъществява с подкрепата на Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта и Министерство на здравеопазването, редица национални експерти по хранене и спорт и неправителствени организации. През 2013 г. като добра практика в сферата на образователните програми за балансирано хранене и физическа активност в Европа, „Нестле за по-здрави деца“ в България става част от Европейския проект EPHE (EPODE For The Promotion Of Health Inequalities), финансиран от Европейската комисия. През 2018 година Програмата разширява своя обхват и влиза в учебните заведения в цялата страна, за да подобри хранителните и двигателните навици на българските деца.
Горди сме да отбележим и спечелването по друга програма. Наградата на стойност 5 000 лв. е за реализиране на проект по Национална кампания „За чиста околна среда“ на тема „Обичам природата - и аз участвам – 2019 г.”, който спечелихме през месец февруари 2019 г.
Министерство на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) обявиха традиционната Национална кампания „За чиста околна среда“ на тема „Обичам природата - и аз участвам – 2019 г.”.
За реализиране на всеки класиран проект ще бъдат предоставени средства в размер до 5000 лева (с ДДС ) за учебни заведения. С общинските проекти се цели реновиране и/или създаване на нови паркови пространства, залесяване и засаждане на почистени площи, създаване и възстановяване на зони за отдих, ремонтиране на детски и спортни съоръжения и други.
Целта на проектите на учебните заведения е повишаване на екологичната култура и навлизане на съвременните тенденции в сферата на опазване на околната среда в образователния и възпитателен процес на младите хора. Допустими разходи са разходи за озеленяване, спортни уреди, съоръжения за игра на открито, създаване на еко-кът, информационни брошури, дипляни, мултимедия, организиране на екологични събития, оборудване и учебни пособия, други образователни материали, свързани с предмета на кампанията.
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ се намира в китното пловдивско село Марково. Село Марково е разположено е на 5 километра южно от град Пловдив и е част от община Родопи. Основната култура, отглеждана в землището на селото, са лозята, като тук се намира най-големият масив на мавруд в България.
Свързва се с Пловдив посредством два пътя: един, водещ към кв. „Коматево“ и един към Район Южен. Още два асфалтирани пътя водят съответно към тържище „Родопи“ и към с. Първенец.
В местността „Марата“ над селото са открити и добре проучени два от трите каптажа, от които през Римската епоха се захранва водоснабдителната систе- ма на Филипопол. Единият от тях представлява подземен резервоар с размери 13 × 7 m, частично разрушен при изграждането на съвременен каптаж, от който започва тръбопровод от глинени тръби към Джендемтепе. Вторият каптаж е изграден като сложна система от тунели – централна галерия и странични клонове. Той не е напълно изследван, но дължината само на един от страничните клонове е 76 m. От вторият каптаж към града води масивен акведукт, от който са запазени само следи в отделни участъци.
Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците сполучил да намери част от водопреносната система, по която градът се снабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известният пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния „Коматевски възел“ в град Пловдив.
Най-ранните сведения за съществуването на селото, под името „Село Маркова“ са в т.н. „Марковско вакфие“ на Исмаил бей от март 1472 г. – Лит.: Г.Бойков – „Османизацията на Пловдив (Филибе) през ХVв. – население, градоустройство и архитектура“ – Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, Официален отдел, Пд,2012 г., стр.67, бел.61.
За името съществуват три хипотези. Според една легенда, името на селището произлиза от Крали Марко. Според втора, едно семейство от село Павелско, носещо фамилията Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Според трето предание, името произлиза от тракийската дума „мар“, което ще рече вода (оттам и името на на местността „Марата“ – мястото, където е римският каптаж) и турската дума „кьой“ – село, сиреч „село при вода“, по-късно е побългарено на Марково. Това е по-приемливата хипотеза и е обяснима с това, че римляните са каптирали именно извора в местността „Марата“, намиращ се на около половин километър югозападно от селото, за водоснабдяване наТримонциум. Този извор се използва и днес.
Най-вероятно селото възниква от постоянно заселили се ратаи и работници, работещи на двата големи турски чифлика, които закупили земята от бейовете. Християнското население се увеличава от жителите на вече несъществуващото село Захридево, което се намирало на пет километра североизточно от Марково, напуснали го по време на чумната епидемия през 18 век.
Има сведения селото да е посещавано от Васил Левски и Захари Стоянов, като последният е пренощувал в Марково на гости на Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и там успяват да създадат комитет от няколко души. В навечерието на въстанието, обаче Наси изказал всичко, каквото чул и видял, как са го посетили и прочее, на хаджи Исмаил бея („Записки по българските въстания“; том Първи; Глава VI – „Агитацията в четвърти окръг“)
След Руско-турската освободителна война през селото минава делегация от пловдивските консули на Великите сили на път за Инджекароското ханче в Централните Родопи. Целта им била да се срещнат с капитан Петко Войвода – защитника на мирното християнско население. По това време той водил битки с разбунтувалия българите-мюсюлмани в Родопите англичанин на турска служба Сенклер паша.
По времето на Третото Българско царство турското население постепенно напуска Марково и се изселва извън пределите на страната, продавайки имотите си на новозаселили се българи, които пристигат от селата в планината, главно от Добралък и Косово. Много заможни граждани също купуват имоти в селото, като това дава възможност за оформянето му като летовище. След 1915 г. при преселването на арменци в България, много от тях си изграждат вили в селото, като преди 1944 г. броят им достига над сто. След 9 септември 1944 г. строежите на вили продължават, като в селото се оформят две вилни зони – едната по-голяма, югоизточно, а другата по-малка – западно от него.